Продължавам напред с представянето на хората, стоящи зад крафт пивоварните у нас. С Деян Иванов мога да говоря с часове за бира и винаги ми е приятно да имам такъв събеседник срещу себе си. Затова считам, че ще е интересно и на вас да видите неговата гледна точка. Като основател, главен пивовар и изобщо движещият мотор на пивоварна „Гларус“. Като един от щастливците, който поиска да има свобода да споделя различна бира и си я извоюва преди около две години и половина. От което любителите на пивото спечелиха! Убеден съм, че следващите думи от него ще отговорят на много ваши въпроси за „Гларус“.

– „Гларус“ е най-голямата крафт пивоварна у нас. Ласкае ли те това или е предизвикателство?

– Определено не ме ласкае. Що се отнася до предизвикателството, определено е. То обаче идва не от това, че сме най-големите от малките, а от обема. Може да не сме най-големите и пак щяхме да сме изправени пред същите предизвикателства. Обемът, в комбинация с пазарната реалност, определят какво можеш да произвеждаш и какво не. С нашите бири можем да стигнем до по-широк кръг от хора. Да им покажем, че има нещо различно. След това преходът към тежките и екстремни стилове е по-лесен. И тогава на сцената излизат най-малките с техните страхотни, но доста по-скъпи продукти.

– Дразниш ли се от някои критики, че „Гларус“ не е крафт и как отвръщаш?
– Вече не. Който може да мисли, ще разбере какво говоря. Много пъти съм казвал, че ако дам „Гларус“ в ръцете на повечето „крафтъри“ ще фалират красиво за около 6 месеца. Ако си представите крафт индустрията като пирамида, то ние сме фундаментът – класическите стилове. Над нас са малките с техните тежки и специални бири. Крафт е философия на производство и всеки, който я спазва може да се нарече крафтър. По правило сериите са ограничени, но не е задължително. Големите също може да произвеждат такива бири стига да могат да ги продадат. Има много хора, които не са толкова силно изкушени от крафт бирата като цяло, но искат качествен продукт. През лятото искат изпият няколко бири. Тогава неменуемо опират до нас. Сред тези хора може да създадем лоялни на марката клиенти. При крайните крафтъри обвързването с една марка го няма. Затова на по-малките пивоварни им е по-трудно. Виждате ли отново опряхме до обема.

– Лесно или трудно е да правиш крафт бира в България?
– Както се изрази мажоритарният собственик на „Гларус“ пазара у нас е прощаващ. Той живее в Англия. Това е по-лесната страна. Всичко друго, обаче е подтискващо до предела на търпимост. Безмислената война, която институциите водят с малкия и политически незащитен бизнес е убийствена. Натискът е отвсякъде – лобистки закони, корупция, а в голяма част от случаите и откровена некомпетентност. Пазарът е малък и това е допълнителна трудност.

– Какво мислиш всъщност за пазара на бира у нас?
– Пазарът не е по-различен от този, на която и да е друга стока. Проблемът е в медиатора, звеното, което стои между производителя и клиента. Хората са готови за нашата продукция, но как да стигнем до тях?! Собствениците на заведения обикновено са със средновековно мислене. Дистрибуторите слагат големи надценки, за големите вериги изобщо не ми се говори. По цялата верига се наслагва толкова много шум, разбирай себестойност, че накрая продуктът става доста по-трудно продаваем. Мога да говоря с часове. Добрата новина е, че пазарът расте и натискът идва откъм клиентите. Какъв е изходът? Собствени места за пласмент! Това не е никак евтино, разбира се.

– Колко домашна бира направи, докато излезе първата варка на „Гларус“ през май 2014 г.
– Около 50 варки! Това бяха най-добрите ми години. Една година само четене и варене. Това е лукс, който сега не мога да си разреша.

– Времето от първият задвижен документ до първата бутилирана бира ви отне…
– 6 месеца и 14 дена. Това е реалността. Тъжно!

– Най-голямото предизвикателство до този момент?
– Иванов и Петрова от институцията Х и Y. Иванов и Петрова са събирателни образи. Да уточня. За всеки случай.

– А споменът, който искаш да забравиш?
– Всяка среща с институциите.

– Колко души екип стоят зад „Гларус“?
– Единадесет, в това число и трима пазачи.

– Колко варки успяхте да направите от началото досега?
– Около 250.

– Коя ще е следващата?
– Сешън ИПА.

– А с кои бири много искаш, но още не сте ни изненадал? 
– Белгийски квадрупел.

Телеграфно от… Деян Иванов
– Най-ценният съвет, който си получил до момента във връзка с пивоварната… няма такъв, всичко съм откривал сам.
– Любим момент по време на работа… миризмата на майша.
– А извън работа… когато звукът от китарата издухва мислите ми. Heavy metal forever!!!
– Любимо място в пивоварната… около шпунд апаратите по време на ферментация.
– А извън нея… навсякъде където мога да усетя България – от природата и храната до историята и хората.
– В пивоварната още ти е трудно да… се занимавам с бумащина.
– Твоят стил бира… пейл ейл – от обикновен през ИПА до Империъл.
– А предпочитана комбинация с храна… отлежали сирена и кашкавали.
– Любимата ти бирена история… историята на „Гларус“

Автор Свилен Кириловски  

Блог https://bforbeer.wordpress.com/

Facebook: https://www.facebook.com/pages/Bforbeer/